(The Angry One, Ferdinand Hodler) Хората, които страдат от гранично личностно

(The Angry One, Ferdinand Hodler)

Хората, които страдат от гранично личностно разстройство имат съществени усложнения при регулирането на страстите си, което постоянно води до промени в настроението, импулсивност и нестабилни персонални връзки. Любовта се трансформира в ненавист за минути, сълзите се трансформират в смях... В допълнение към разрушителните промени в настроението, хората с гранично разстройство нормално имат доста ниско самочувствие и самоуважение, което се демонстрира в суицидни трендове. Те също имат боязън от занемаряване от фамилията или от приятелите, импулсивно държание и интензивни настроения, състоящи се от яд, меланхолия, нервност, които  могат  да продължат с дни.

Някои научни проучвания показват образци за висока корелация сред това психологично положение и креативното съзидание, гения, даже гениалността на обособени човеци. Вирджиния Улф, Силвия Плат, Ърнест Хемингуей и Лев Толстой са единствено дребна част от имената на велики писатели, които са страдали от гранично разстройство на личността. Добре е да се знае, че не съществуват лабораторни проби за справедлива диагностика. Психиатрите се осланят главно на наблюдения в държанието и настроението на пациента, както и на фамилната история на болести.

Хората с гранично разстройство постоянно имат големи проблеми с гнева. Проблемите са свързани както с изразяването му, по този начин и със страха да не станат обекти на нечий яд. Те постоянно стигат до крайности в опитите си да създадат другите щастливи, единствено с цел да не провокират върху себе си яд. Лошото е, че самите постоянно стават жертва на личния си надали не гибелен яд и най-хубавото, което можем да създадем е да разберем за какво това се случва.

Психиатрите считат, че съществени проблеми с гнева се появяват при хора, на които като деца тази страст е била „ неразрешена “. Не им е било разрешено да я показват и даже са научени, че фактът, че въобще усещат яд, ги прави „ неприятни хора “. Така стартират неимоверните им старания да заобикалят по всякакъв начин „ анатемосаната “ страст в по-нататъшния си живот.

Ако сте израснали в конюнктура, в която гневът не е считан за естествена човешка реакция, у вас ще остане единствено едно неприятно чувство, че с вас нещо не е наред и по всякакъв начин ще се пробвате да избягате от него или ще бъдете толкоз завладени, че ще се получи резултатът на „ тенджерата под налягане “.

Да си кадърен да овладееш гнева си и всякога да осъзнаваш аргументите за него е умеене, което се развива от ранна детска възраст и в случай че родителите пропуснат тази значима част от възпитанието, не е чудно, че детето ще се трансформира във възрастен, който няма никаква визия по какъв начин да се оправи със себе си и угнетяващите го усеща. Такъв човек няма да е кадърен даже да разпознава гнева, камо ли да го разпознава като възприятие. За него това е нещо, което „ просто се случва “. Резултатът е, чувството че си жертва на нещо, което нито знаеш от кое място идва, нито пък по какъв начин да предотвратиш случването му.

Понякога гневът може да се усети като неспокойствие или раздразнителност, като нормално се трансферира върху други хора. Това изяснява за какво хората с гранично разстройство постоянно са „ вбесени на света “. Повечето хора, които се борят с нежелателен яд, го канализират в безпокойствие, тъй като все би трябвало да го изразят по някакъв метод. Започват да се тревожат за всичко и всекидневието им минава в непрекъснати терзания за близките, бъдещето и каквото им пристигна на мозъка. В доста случаи гневът се показва соматично – посредством синдрома на раздразнените вътрешности или главоболие, породено от напрежение.

В основата на това е, че съвсем всички се опасяваме от гнева, тъй като не сме научени да го показваме вярно. Гневът е просто една от многото страсти. Гневът не е нито нещо положително, нито нещо неприятно. Добър или неприятен може да бъде единствено методът, по който ще се справите с него. Когато сте способни да разберете и приемете, че гневът е страст като всички други и че няма власт да ви нарани, към този момент сте на пътя на изцелението.

(Fight with Cudgels, 1819-1823, by Francisco Goya)

Единствената негативна линия на гнева са следствията, които идват, в случай че решите да извършите нещо неуместно с него, като физическо принуждение, да крещите на близките, да чупите предмети или пък да го обърнете и насочите към себе си.

Психиатрите обичат да споделят, че депресията е яд, извърнат във вътрешността. Депресията при хората с гранично разстройство е породена от години занемаряване, от възприятието, че не са чути, от чувството, че са подложени на тормоз или неприети в фамилията си. Да, всички тези неща могат да доведа до яд, само че този яд е реактивен по природа. Резултатът „ меланхолия “ е методът, по който хората с гранично разстройство „ вземат решение “ да изразят гнева си.

Един от методите да се справите с гнева е да се научите да се упражнявате в асертивност. Човек се държи като асертивен, когато отстоява себе си, показва същинските си усеща и не разрешава на другите хора да се възползват от него. В същото време зачита възприятията на близките, по този начин както зачита своите. Това е методът да се научите да се застъпвате за себе си решително, да имате собствен личен глас, с който да се изразявате рационално и да се надявате, че ще бъдете чути, от хората, с които взаимодействате. Само това може да облекчи възприятието за беззащитност, което човек усеща в интимните си връзки.

Другият метод за справяне с гнева е да усвоите умения за водене на конфликтни договаряния. Това умеене не е за слаби сърца, тъй като изисква от вас да разгледате нещата в елементи, и то от двете гледни точки на разногласието и да разберете какво в действителност желаете, а не да се криете зад това, което мислите, че желаете.

Другата причина, заради която, може да се страхувате от гнева се крие по-скоро в страха от отмъщението на другия човек. Това значи да се страхувате да не бъдете зарязан, в случай че не сте „ задоволително добър “. От детството ни учат, че „ положителните деца “ не се карат и ни принуждават да потискаме яда си. Но в последна сметка, спорът съществува във всяка една връзка, без значение дали е междуличностна или трудова. Затова е неотложно да се научим по какъв начин да го използваме по този начин, че да бъде работлив, а не унищожителен.

Всички знаем, че гневът е възприятие, което кара устата да работи по-бързо от разсъдъка. Най-важното от всичко, което би трябвало да научите, с цел да контролирате гнева си е да поемате отговорност за възприятията, думите, дейностите и бездействията си. Без този съставен елемент просто ще си стоите на едно и също място.

Автор: Десислава Димитрова

Картини: Wikipedia